За диамантите

Диамантите са най-древните скъпоценни камъни на Земята, а също и са от най-твърд материал. Те са съставени от кристализиран въглерод, заформил се преди милиони години в кипяща, нажежена лава на дълбочина от 150-200 км. в следствие на изключително висока температура (около 1250°C) в съчетание с високо налягане (40-60 хектопаскала). Вулканични изригвания са изхвърлили суровите кристали на повърхността. Повечето диаманти са на повече от 100 милиона години.

Някои основни параметри според които се формира цената на диамантите са:

Карат

Единицата мярка за тегло, с която се измерват диамантите. 1 карат е една пета част от грама (0.2 гр). 1 каратов диамант тежи 100 точки. Абревиатурата за карат е ct.

Шлифовка (Cut)

Освен формата в която е шлифован, този фактор вкючва в себе си три по-важни други критерия, по които накрая се оценява камъкът: Пропорция, Симетрия и Полиране. Скалата се измерва в 4 параметъра (Според HRD): Oтличен (Excellent), Mного добър (Very good), Добър (Good) и Сносен (Fair). В други лаборатории като GIA има и пета категория – Лоша шлифовка (Poor).

 Шлифовката е от съществено значение за красота на камъка. Тя определя степентта на блясък (Brilliance) и „огън“ (Fire). Ако диамантът не е добре шлифован, той няма да взаимодейства със светлината, както би трябвало, в резултат ще блести много по-малко от друг с по-добра шлифовка. Идеалната шлифовка има балансирано светли и тъмни учатъци и разгръща максимума на което е способен диаманта. Колкото по-отлична е окачествена шлифовката на камъка, толкова по-висока е стойността му.

Диамантите от тази група са с най-високи показатели за оценка и са много редки, поради перфектното взаимодействие между фасетите на камъните и светлината. Тези диаманти отразяват светлината най-добре и искрят най-силно сред диамантите от другите категории.

Счита се, че диамантите от тази група имат най-добра степен на шлифовка. Взаимодействието между фасетите показва добър баланс и придава пламък и яркост на диаманта.

Диамантите от тази група се характеризират с лек пламък и искрене в сравнение с диамантите с идеална шлифовка и се характеризират със слаба тъмнина.

Диамантите от тази група отразяват слабо светлината и блясъка.

Чистота на диаманта

Под чистотата се разбира броя, позицията и големината на примесите, появяващи се по естествен път в диамантите. Колкото по-чист е скъпоценния камък, толкова повече светлина и блясък отразява той, и съответно толкова е по-скъп.Това до каква степен тези малки дефекти са видими, броят и размерите им определят критерия чистота на диаманта.

Чистотата е подредена в следната скала:

Тази група за чистота включва диамантите с показатели от flawless до internally flawless. Тези диаманти нямат никакви вътрешни дефекти (включения). Диамантите от групата Internally flawless могат да имат единствено съвсем леки външни дефектни, които се отстраняват при повторно полиране . Диамантите от групата Flawless и Internally Flawless са изключително рядки.

Диамантите от тази група на чистота могат да съдържат много, много леки вътрешни дефекти, които могат да бъдат установени изключително трудно с помощта на 10 пъти увеличаваща лупа, като те не са забележими с просто око.

Диамантите с тази чистота съдържат много малки вътрешни дефекти, които могат да бъдат видяни с помощта на 10 пъти увеличаваща лупа, като тези дефекти не са видими с просто око.

Диамантите от тази група на чистота имат леки вътрешни дефекти, които могат да се видят с 10 пъти увеличаваща лупа.

Диамантите имат леки вътрешни дефекти, които се виждат с помощта на 10 пъти увеличителна лупа и са видими с просто око след внимателен оглед.

Диамантите имат видими вътрешни дефекти, които могат да афектират блясъка на камъните. Вътрешните дефекти на тези диаманти са видими с просто око.

Цвят на диамантите

 Тук най-общо важи правилото , че колкото по-безцветен е диаманта, толкова по-ценен e.  Диамантите могат да бъдат намерени в голямо разнообразие от цветове – от напълно безцветни до леко жълти и кафяви. Има също и оцветени диаманти, например жълти, розови, зелени, сини, но те не се класифицират към другите. Диаманти, които притежават ярко изразени цветове се смятат за много редки, и се класифицират като една особенна група- “fancy diamonds”.

Съществува така наречената професионална цветова скала GIA, която започва от D, минава през цялата азбука и свършва с Z:

D диамантите са перфектно бели и безцветни; това е най-рядко срещания цвят според скалата за оценяване и камъните с него притежават най-висока стойност.

E диамантите са вторите с най-високо оценяван цвят в скалата за “безцветност”. E диамантите са тези с рядък бял цвят и са изключително фини.

F диамантите са на последното стъпало в скалата за “безцветност” и са считани за редки и фини бели диаманти.

G диамантите са на първото стъпало в скалата на “почти безцветните”; те са изключително ценни. Съдържат леки следи на бял цвят.

H диамантите са в скалата на “почти безцветните” и са съвсем леко оцветени. Цветът на Н диамантите може да бъде установен само при съпоставка с безцветни диаманти.

I диамантите са с лек цвят и се считат за “почти безцветни”. Лекият цвят на I диамантите може да бъде установен.

J диамантите са считани за последното стъпало от скалата на “почти безцветните”. Лекият бял цвят на J диамантите може да бъде установен.

Диамантите от групата K-Z са леко оцветени към оцветени; цветът им варира от светложълт до жълт.